Ивелина Минчева - Arllina

 
Е как да не обичам средствата за масова дезинформация Чакай сега да видим откъде да го тръгна. Гния си вчера зад компа и ползвам BTV за фон. Евала и този път на журналистите! След по-малко от два месеца ставам на 29 и ако не бяха те, щях да продължавам да тъна в неведение, че баща ми – дипломиран механик във военноморското и енти години стаж в открито море, имал
професионален празник. Той е на 50 и кусур, но и той не знаеше. Така де, Никулден бил освен ден на рибарите и банкерите, още на моряците и крадците.  

Замислих се над причинно-следствените връзки. Значи рибарите ловят риба и най-добре знаят, от опит - логично, че рибата се вмирисва откъм главата. Банкерите принципно са по-изобретателни рибари, защото от години са се специализирали да ловят шарани в мътните води на сивата икономика и са проумели, че тигана не се слага на огъня, докато рибата още не е налапала въдицата, а директно се мята във водата и се ползва за плавателен съд. Така хем мятат захранката на по-широк фронт, хем го ползват и за спасителна лодка, когато наоколо започнат да се навъртат и други кръвожадни акули. (Мисля, че ДСК нещо изостават, трябва сюжетно да си видоизменят онази рибарска реклама.) Всъщност има нещо много библейско в професията банкер. Нищо не намеквам за евреите. Банкерите не просто обещават да нахранят хората с хляб и риба, подобно на Исус, но - о, чудо! Те успяват да превърнат целия народ в, както би се изразил Доган, балъци. По отношение на доходите спрямо банкерите, моряците са дребни риби. То затова в Сомалия моряците са се усетили овреме и са станали пирати, пък ние нека си ги обиждаме, че са държава от третия свят. Да, ама те търсят ефективни методи за справяне с кризата, пък нашата политическа икона – Бойко Борисов, тепърва ще търси дипломатични начини за справяне с неизгодния за България енергиен проекта - петролопроводът Бургас-Александруполис.  

И докато търся логиката на събитията и безуспешно се моткам из бокса в издирване на чиста чаша и студена бира, то BTV успешно се е пренесло в кухнята на Росен Петров, където се нищи друга криза – владеенето на българския език сред учениците и тъкмо Андрей Слабаков е достигнал до философската дилема: дали народът ни е наполовина неграмотен или наполовина грамотен. Абе що ли не си налея една наполовина пълна чаша студена хлорирана вода от чешмата и както се казва: „Здраве да е! Наздраве!”