Ей ме пак, два месеца позанемарих блога, за да се убедя - вече окончателно, че е крайно време да се разведа... с идеализма, имам предвид с онзи категорически императив на Кант - не постъпвай така, както не искаш и другите да постъпват с теб, който винаги е бил водещата максима в живота ми. Винаги съм си мислела, че дадени хора, заемащи дадени длъжности на дадени места имат чест и достойнство и че би трябвало да държат на думата си повече, отколкото на договор, но... все пак живеем в България и става въпрос за медии, така че май е повече от крайно време да порасна и да спра да вярвам в Дядо Коледа.
Е да де, ама не искам да порасна, нося детето в себе си и това ми харесва, подобно на Карлсон... Вярвам, че телевизия трябва да се прави от читави хора – талантливи и обективни, защото такива й ходят на мащаба и силата за промивка на мозъци. Някак не ми се връзва субективното мнение на един човек – тесногръд и праволинеен, да бъде определящо за способностите ми точно толкова, колкото и на Пипи не и се връзваше „спунк” да е горния, синьобоядисан прът на знаме. После защо Иво Инджев не искал да се връща в телевизията – е как да иска...
Не веднъж съм споделяла, че на този етап в националния ефир няма предаване, за което искам да работя като сценарист, но има водещи, за които искам да пиша... - ще пиша ако главните им редактори решат, че ще пиша и ако от време на време, за разнообразие, практикуват слушане с разбиране вместо слушане с изчакване, нетърпеливи отново да лапнат думата, която за две секунди случайно са изпуснали от устите си... Оказа се, че за да си сценарист на женско предаване далеч не е достатъчно да имаш усет към езика и да си разбираш от работата. Неееееее, задължително е да си мълчиш като гъз, да си намериш кристалната топка, за да знаеш какво аджеба се иска от теб, а, и на гръб да си метнал една торба близки познати от „звездния” роден „елит”. Само не ми е ясно кога най-сетне изтърканата схема за вдигане на рейтинги с VIPове ще даде фира и на хората ще им писне да гледат, както беше казал Жоро Пентаграма, едни и същи брашняни чували - изтупвани и предъвквани, от ранни зори до късни доби всеки ден.
Като четвърта власт, винаги съм си мислела, че медиите възпитават вкусове у народните маси, а не отразяват вече битуващите – от къра и софрата, пардон – от мола и спато. Мисля си го, защото така е по цял свят, затова примерно Опра се е наложила като еталон за женско шоу и MTV се счита за ковачница на хитове... Зрителят гледа дадено нещо, защото му се предлага от неговия любим водещ или от екрана на телевизията, която харесва..., но нека стъпим на земята! Искаме от зрителя да сяда пред екрана със стационарен телефон отляво, мобилен в дясната ръка, да се обажда и да пуска SMS-и, докато гледа гардероба на Емилия, Аналия или Преслава и после се чудим що не ни става работата. Не само виаграта има син цвят, но и „демокрацията” ни, и Windows-а, когато му дойде байгън.
Тук поне никой не може да ме уволни, защото никой не ме е назначавал и никой не може да ми попречи да кажа това, което мисля, а по въпроса с физическото оцеляване, ще заложа на зеления цвят, нали и без друго съм тревопасно....
Е да де, ама не искам да порасна, нося детето в себе си и това ми харесва, подобно на Карлсон... Вярвам, че телевизия трябва да се прави от читави хора – талантливи и обективни, защото такива й ходят на мащаба и силата за промивка на мозъци. Някак не ми се връзва субективното мнение на един човек – тесногръд и праволинеен, да бъде определящо за способностите ми точно толкова, колкото и на Пипи не и се връзваше „спунк” да е горния, синьобоядисан прът на знаме. После защо Иво Инджев не искал да се връща в телевизията – е как да иска...
Не веднъж съм споделяла, че на този етап в националния ефир няма предаване, за което искам да работя като сценарист, но има водещи, за които искам да пиша... - ще пиша ако главните им редактори решат, че ще пиша и ако от време на време, за разнообразие, практикуват слушане с разбиране вместо слушане с изчакване, нетърпеливи отново да лапнат думата, която за две секунди случайно са изпуснали от устите си... Оказа се, че за да си сценарист на женско предаване далеч не е достатъчно да имаш усет към езика и да си разбираш от работата. Неееееее, задължително е да си мълчиш като гъз, да си намериш кристалната топка, за да знаеш какво аджеба се иска от теб, а, и на гръб да си метнал една торба близки познати от „звездния” роден „елит”. Само не ми е ясно кога най-сетне изтърканата схема за вдигане на рейтинги с VIPове ще даде фира и на хората ще им писне да гледат, както беше казал Жоро Пентаграма, едни и същи брашняни чували - изтупвани и предъвквани, от ранни зори до късни доби всеки ден.
Като четвърта власт, винаги съм си мислела, че медиите възпитават вкусове у народните маси, а не отразяват вече битуващите – от къра и софрата, пардон – от мола и спато. Мисля си го, защото така е по цял свят, затова примерно Опра се е наложила като еталон за женско шоу и MTV се счита за ковачница на хитове... Зрителят гледа дадено нещо, защото му се предлага от неговия любим водещ или от екрана на телевизията, която харесва..., но нека стъпим на земята! Искаме от зрителя да сяда пред екрана със стационарен телефон отляво, мобилен в дясната ръка, да се обажда и да пуска SMS-и, докато гледа гардероба на Емилия, Аналия или Преслава и после се чудим що не ни става работата. Не само виаграта има син цвят, но и „демокрацията” ни, и Windows-а, когато му дойде байгън.
Тук поне никой не може да ме уволни, защото никой не ме е назначавал и никой не може да ми попречи да кажа това, което мисля, а по въпроса с физическото оцеляване, ще заложа на зеления цвят, нали и без друго съм тревопасно....
1 коментар:
много интересен блог, с нетъпрение очакваме нови публикации, продължавайте да пишете и да споделяте тук с всички нас, поздрави и до скоро
Публикуване на коментар