октомври 19, 2010

ВРЕМЕТО Е НАШЕ

Цял живот заводи да строим
и с бетон небе да оградим
в страната на
усмихнатите великани...


(В зората на демокрацията имаше едно предаване, на което не се сещам заглавието, но песничката от шапката му така се е набила в главата ми, че и до днес я тананикам понякога.)

Световната икономическа криза замрази строителството у нас, но пък времето се погрижи гледката през прозореца ми да е по-симпатична. Тази цветна дъга насред бетона е от неделя. Следва обикновен столичен делник, макар и понеделник – сив, дъждовен и мрачен. Необикновеното в случая е, че по обява от jobs-а, този иначе донор на дезинформация за свободни работни места в сферата на медиите, са ме поканили на интервю. Какво ли интересно предстои да се случи?
Дадоха ми като ориентир комплекс MAXI, който едни от бившите ми работодатели често ползваха за терен на разни фирмени партита (т. н. сценарен екип, към който принадлежах, никога не уважи с присъствие поривите им, не защото се цепехме от колектива, а просто инвестицията в маркови парцалки и пиенето за чужда сметка не са ни по вкуса) и дълго време спрягаха като евентуален нов домакин на фамилно раздутия им офис. Една носталгия ме напъпли по пътя, но не по роднинското предаване, оцеляло като по чудо цял сезон в ефира на БНТ1, а по колегите, с които трудът, макар и Сизифов, беше купон (факт, който, оттогава към днешна дата, никога не се е повторил и после как да не ценя работата в екип).
Дали заради зодията, или е пръст на съдбата, не знам, но за седемте си години трудов стаж опитът никога не ми е бил от полза. Винаги (под)съзнателно съм избягвала инерцията и в действията, и в мисленето, и в писането,... Нова творческа работа, ново предизвикателство към възможностите ми, точно както е и в случая. Знам само, че ще стартира нов вестник.
Та така, отивам на указания адрес без кошница големи надежди и празни очаквания, не изисквам нищо и не съм се готвила за нищо. Почувствах се досущ като преди три години с бойното ми кръщение в медийните среди, когато ме попитаха: „Представи си, че всичко е възможно, като каква би искала да работиш в една телевизия?”, при все че вече ми бяха предложили позицията на водещ и категорично отказах. Дотогава само бях къдрила някакви пишман поеми (макар и с награди от UNESCO) и кратки разкази, реферати, курсови и дипломни работи за университетите...
- Знам ли! – по детски невинно отговорих. – Нещо, свързано с писане...
И оттогава все пиша къде по работа, къде поради липсата й, но предимно за чест и слава. Мнозина смятат сценаристите за добре платени. Сигурно е така, но с практиката си не мога да го потвърдя. Както се казва – малшанс, не съм попадала на правилните места вероятно. Наясно съм, че като цяло писарският труд у нас не се цени, но пък съм спокойна, че НАП няма да види несъществуващото ми имение ни от упор, ни от птичи поглед.
Има само едно обстоятелство, което буди леки подозрения у мен към самата мен. Не знам дали е знак от съдбата или просто случайност, но една тухла на Антоний Тодоров, по която се готвих за изпита си по най-нова история на България, въпреки че стои в края на една от полиците с книги повече от година, за две седмици вече пада за пети или шести път. За човек, на когото фактологията му е инвалид първа група с чужда помощ (вече освидетелстват в проценти, но все тази), няма да ви разказвам каква веселба наставаше по изпити, като се има предвид, че ми преподаваха едни от най-маститите историци. В онези времена (преди 5-6 години) народът живо се вълнуваше от политиката, ССД бяха силни в Търново и подкокоросаха мнозина колеги да членуват към тях, уж за да работят като младши експерти по предизборната им кампания и бла-бла. 
Отделно бяхме първият випуск, образовано лелеещи за демокрацията светила (предимно газени лампи и тук таме някой петромакс), които до крак демонстративно напуснахме държавния си изпит след съобщаване на темата – Социална политика в РБ (те това животно е по-страшно и от Хобсовия Левиатан – умът не може да си го представи, камо ли перото да го улови). Явно сме запалили фитила, щом ни разнесоха по медиите. Въобще голямо шоу беше докато я завърша тази политология и се бях зарекла никога да не се занимавам с политика. Сега като се замисля за 45 години тоталитарно управление, за което е характерно сливането на партия с държава, логичното явление след падането на режима бе т. нар. „роене” на партии (всъщност политическата организация: партия; съюз; движение, предполага различна структура, организация и поведение на членовете си, но тъй като имам чувството, че у нас ги кръщаваха по благозвучност, няма да задълбавам на плитко) и май единствената, в която ежедневно и пълноправно се вписвах, бе „Бирената”. Но както би казал Петко Бочаров - е да, ама не! Колкото повече избирателната активност спада и хората започват да си гледат работата, толкова повече и на мен ми се прищява да си гледам своята, според кетапа де – да анализирам случващото се в милата ми татковина – Фанталандия.
Перде съм по принцип, но, признавам си, на интервюто бях доста притеснена (сигурно защото от 4 месеца съм без работа и никой отникъде не се е обаждал по същество). В течение на приветливия диалог ме помолиха обаче, да изброя премиерите ни от 89-та до сега. Замалко да съм валат, въпреки белота и карето девятки - веднъж, че съм очевадец на събитията, втори път, че съм държала изпит върху периода 1990-2005 (и не съм го взела нито с царски базуки, нито с обикновени, пък и не се научих да преписвам – само егото ми е виновно, въобразявах си, че само мен гледат и вместо да се излагам на дребно с пищовчета, по-добре като Шипченски опълченец с мисловни трупове да атакувам „врага”). Табула раса! Смамуцах 2-3 заглавия за протокола и не се смутих, че не ги знам, а си се възмутих, че не помня. Чичко Гугъл май наистина се оказва един много лош университет, благодарение на когото си много информиран, но нищо не знаеш. На връщане с автобуса пътувам и се пуля през прозореца в опит да изровя нещо изпод полито(а)логичния мухъла на кортекса си, но без зашеметяващ успех – Виденовата зима, усмивката на Софиански и... пак запек! Но пък на рояци ми текват едни крилати фрази и „комични” явления, родили се по пътя на утвърждаването ни в демократична държава, че сега, когато съм въоръжена с компютър, интернет и малко време за мене си, мога хронологично да ви ги споделя.
На 14.12.1989г. Петър Младенов, избран месец по-рано за председател на Държавния съвет на мястото на Тодор Живков, открива политическото шоу на прехода с легендарната, останала в аналите под въпрос за смисъла си, реплика: „Танковете да дойдат!” („Станко да дойде!”). Първите „демократични” избори у нас произвеждат пълнежа на 7то ВНС, а работата в ковачницата на конституцията ни бе стриктно следена от народа, благодарение на преките предавания на телевизията-майка – Канал 1. Стига се до „демократично” правителство
№1 и Андрей Лукан(к)ов
За суровините за производство не знам, но от липсващите продукти за потребление се виждаха голите рафтове в магазините, но не и къде отиде произведеното. Е как?! Защото най-хубавото е невидимо за очите! Произведе се социализъм, при това с вълшебна пръчица и провокира по-късно Желю Желев, като един истински философ, да възкликне: „Е не става за една нощ - да легнеш комунист и да се събудиш социалист!” Хайде бе, у нас всичко е възможно. Напълно възможно се оказа и потулването на случая около убийството на вече експремиера Луканов през 1996-та...

№2 с Димитър Попов: - За бога, братя, не купувайте!
Две думички характеризират времето на този кабинет – „служебно” и „спекула”.

И сега вече да се насочим към премиерите и техните министерства, изпълнители на ръкотворните и (не)умотворните закони на обикновените (но необикновени по отчитане на кворум и гласове) народни събрания.

№3 Филип Димитров: - Тоталитарният режим е бедствие за човечеството!
Бих добавила и джентълменството е бедствие за демокрацията в рамките на българския модел. Искането му за вот на доверие беше все едно да настъпи греблото и да гадае дали ще го лизне по ухото, или ще го потупа по рамото. То пък взе че го удари право в челото, ама то човек сам като си го направи... И още за ченгетата, мишлетата и досиетата на работилите за 6-то Управление. А, освен за рожден ден и погребение, в началото палехме свещи заради режима на тока и по романтичните нощни бдения на Фори Светулката. Е, режим на тока вече нямаше, но пък да ни е честито рождеството на втория синод.

№4 Любен Беров
За мъртвите или добро или нищо, затова накратко ще обобщя, че най-често спряганата реплика в публичното пространство бе: „Ше застраховаме ли!”, а на мода излязоха старите вицове за ченгетата, но в мутренски вариант. Ето и един от любимите ми:
Мутра се хвали на колега:
- Виж какво яко кръстче с гимнастик си купих одеве!

№5 Ренета Инджова
Макар и в служебно правителство, тя ще остане в джендър историята като първата жена министър-председател на България и предлагам да спрем до тук с предъвкването на проблема за половата дискриминация във властта.

№6 Жан Виденов и нарицателното понятие „Виденова зима”
Спомняте ли си мотото на БСП по онова време – Сполука за България? А протестите срещу правителството? След проявите на идеен вандализъм по-често по плакатите им се четеше „олука за България”, а по митингите един от най-впечатляващите лозунги бе: „Сполука, три лева лука”. Настъпи раят за финансовите пирамиди от типа на Югоагент, завъдиха се кредитните милионери и естествено, фалира Първа Частна Банка.

№7 Стефан Софиянски
Между управлението на столицата и грижите за семейството, вдъхновен от Let Zeppelin, Deep Purple и White Snake, на „Голямата усмивка” служебно му се наложи да поеме и премиерското кормило. Заговори се за въвеждане на валутен борд.

№8 Иван Костов
Един от лозунгите на Френската буржоазна революция: „От бледо розово до тъмно лилаво” взе да звучи особено актуално и у нас или кои бивши членове на БКП са сред днешните опозиционни активисти. Иначе до ден днешен по-възрастните хора викат на касовите бележки „муравейки”, отдавайки заслуженото на привелия ги в задължителна експлоатация финансов министър Муравей Радев. По него време второто най-красиво лице на демокрацията (след Лиана Панделиева) – Надежда Михайлова, по-известна като Хубавото Наде, се изяви като външен министър. С Иван Костов, наричан разговорно „Ваньо - циганчето” (заради по-тъмния си тен), ми хрумва, че имаме известна прилика. Не, никой не ме обвинява, че съм продала авиокомпания за жълти стотинки или че Майкъл Красни е превел по сметката ми едни хилядарки. Просто и аз не съм от най-бледоликите, които рупат зеленчуци без майка.

№9 Симеон Сакскобургготски: - Когато му дойде времето!
Там някъде, сред прашасалата слава на Царство България и спомените на дядо ми като железничар за „машиниста” Фердинад и малкия Симеончо, сред хазартна зависимост и желание да си върне имотите отвън дойде и спечели доверието на цял един народ месията Симеон. Изгря звездата на Юлияна Дончева като политик, а достойният син на баща си (философът Исак Паси) - Соломон Паси, освен че строи България до останалите държави в НАТО, превърна Трабанта във втората най-популярна кола след, разбира се, Папамобила.

№10 Сергей Ста(ли)нишев и популярния шегаджийски надписа на гърба на коженото му яке: „Ако четете това, значи Елена е паднала”
Ех, колко харесвам Валкирия, страхотен модел на HONDA! Поне имахме еднакъв вкус за мотори, може и аз някой ден да стана премиер, не дай си Богу! Та така де, премиерът ни се правеше на моторджия (а не рокер, но повечето журналистите невежо обичат да отъждествяват двете понятия), в опит да спечели подкрепата на младите. Тю, не му провървя точно толкова, колкото и в любовта с „горешата” журналистка Елена Йончева. Обра лаврите за влизането ни в така бленувания Европейски съюз и посрещна подписката за свалянето си с поздрава: „Здравейте, смешници!” И така в шеги и закачки Европейската комисия ни затегна кранчето за финансиране, а от социалната мрежа Facebook хиляди хора все по-интензивно го умоляваха с думите: „Серго, върви си”.

№11 Бойко Борисов: - Ред и дисциплина!
Май Бурдийо твърдеше, че днес всички събития, които остават извън обсега на медиите, все едно никога не са се случвали. Затова: Внимание! Камера! Екшън! И те ти живот като на кино. Кой е филмът ли?!
- „Октопод”?
Не, май по-скоро „Кръстинкът”!
Бойко Борисов се вмъкна и в женските сърца като „мъжът мечта за всяка домакиня”. Или както гласеше една реклама на... прахосмукачки: „Мете, мие и забележете – подсушава!” А множеството лафове за Чък Норис станаха достойни за премиера.

Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. Твърде жалко, че той не плаче. Никога.

Бойко Борисов е единственият човек, който някога е побеждавал на тенис... тухлена стена.

Когато Господ е произнесъл “Да бъде светлина”, Бойко Борисов му отвърнал: “Кажи моля!”

Хайде стига толкова засега, че Бойко Борисов може да пие потта си вместо Red Bull, но аз пия бира и имам уговорка с някои от споменатите в началото бивши колеги.

14 коментара:

почивки лято 2012 в Кушадъсъ каза...

много хубав пост, съгласен съм с много от нещата написани тук, виждам че блога не се ъпдейтва, мислая че трябва да продължиш да пишеш, защото пишеш хубаво - мног поздрави и приятен ден на всички

Екскурзии Австрия каза...

Страхотно пишеш! Кратък психо-автобиографичен профил за всики "любимец" на народа. За симеон изпусна едно от най-важните и най-несъзнателни неща, които каза "Ще се оправим за 800 дни". Тези дни не се забравят и до последния ден народа имаше надежда. Вицовете за Бат Бойко, разбира се, надминават ерата на мутренските такива! Особено ми хареса последния :)

Мадагаскар каза...

интересен блог, продължавайте да пишете и да споделяте с всички нас, в очакване на нови публикации - поздрави и до скоро

почивка малта каза...

Така е строителството у нас се замрази буквално. По-умните предприемачи в строителството зарязаха тази бизнес сфера още преди кризата да настъпи с тежките си обувки и у нас, по-алчните и невярващи поизгоряха, а с тях и тези, които са инвестирали на зелено. Честно мислех, че този бранш ще пропадне изцяло. Но всъщност строителството просто смени клиентелата. Колко МОЛа се построиха от както започна кризата? И все още се строят...

доставка на алкохол каза...

Ех, в нашата държавица все не сме дооценени и не ни стигат парите. Така е! Малко са успелите писачи. Но ако попиташ някой каква заплата би те удовлетворила отговорите са доста лаконични. Всъщност има хора, които научиха "най-простия език на света" английски и заминаха да пишат сценарии в чужбина. Може би не са известни, поне аз не съм чувала световно известно българско име в тази сфера... Но никой не се е оплакал. Тук нещата не могат да стигнат и да се развият толкова много, защото капацитета ни е малък...

натурална козметика каза...

много хубаво пишеш - драсни нещо ново в този блог - какво се случва - работиш ли в телевизията :) - в някоя телевизия - подобиха ли се нещата след този пост - или върват надолу - недай си боже - толкова интересно пренасяш нещата че ги очакваме с нетърпение - много поздрави и до очакване на нови неща

почивки Испания каза...

"Цял живот заводи да строим
и с бетон небе да оградим
в страната на
усмихнатите великани..."Хубаво започваш статията, то която много добре си написал, не спирай да публикуваш, блога ти е страхотен.Не спираме да строим, ако можем да се затворим в някакви кутийки и от там да правим всичко, без да виждаме директно небето и да усещаме слънчевите лъчи.В Българи все нещо не ни достига, все се оплакваме и все искаме още и още.Има много таланти, които пишат от време навреме, но не са чак толкова известни и други, които мислейки, че са такива напуснаха страната ни, но така и не чух за тях нищо , кой знае какво.

парфюм каза...

Интересна статия, пишеш много добре,продължавай в същият дух.За жалост световната икономическа криза замрази строителството у нас, но пък времето се погрижи гледката през прозореца ни да е по-симпатична не само при теб. Блазе ти за цветната дъга определено придава цвят и живот сред постройките. Поздравления за получената покана за работа.Ще стискам палци всичко да мине като по вода и да останеш доволна.В този живот трябва да се работи, иначе няма как да съществуваме пълноценно и независимо.

счетоводни къщи София каза...

Пишеш хубаво.Поздравления за снимката на дъгата страшно е красива.

доставка на плодове и зеленчуци каза...

Разкошна снимка на дъга, хванали сте идеалният момент.Хубав блог и статия.

почивка тунис каза...

Донякъде наистина световната икономическа криза замрази строителството у нас. И въпреки всичко не спират да изникват блокове на метри един от друг и в някои от случаите като се подадеш на балкона виждаш съседите си. Имаш късмет за сега, че можеш да виждаш тази разкошна дъга.Блога ти е интересен и пишеш все любопитни статии,продължавай все така.Всеки ден можеме да го прекарваме по различен начин. Скоро идва коледните и новогодишни празници , когато е времето да преосмисляме какво сме постигнали през изминалата година, хубаво би било ако сме доволни от нея.

дайвинг каза...

Аз също не съм на мнение , че сценаристите са добре платени, или по точно в България не са както и не са подобаващо оценени.Никои не се замисля когато гледа дадена продукция кой я е направил и какво точно е искал да постигне. Просто седят и го гледат, за да отбият малко то свободното си време.Пишеш доста добре и блога има интересен по арт-готик стил, поздравления.Запомнящ се е и лесно може да го обясниш на свои познати и те да го посещават.Желая ти успех за на пред и още много пари.

туроператори каза...

Разкошна снимка си направил в точният момент, вижда се много ярко и все още е с наситени цветове.Какво нещо и чудо е природата какви красоти сътворява да седиш и да гледаш. Жалко, че рядко можеме да се насладим на дъга, много е наситена по високите планински селца, веднъж имах късмета да наблюдавам, беше изключителна. Съгласна съм с това твърдение, че " световната икономическа криза замрази строителството у нас, но пък времето се погрижи гледката през прозореца ми да е по-симпатична. Тази цветна дъга насред бетона е от неделя." много хубаво звучи, все пак всичко си зависи от нас в крайна сметка!

доставка на кафе каза...

хахахах е страхотна статия особено това за Бойко...."Не, май по-скоро „Кръстинкът”! Бойко Борисов се вмъкна и в женските сърца като „мъжът мечта за всяка домакиня”. Или както гласеше една реклама на... прахосмукачки: „Мете, мие и забележете – подсушава!” А множеството лафове за Чък Норис станаха достойни за премиера.
Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. Твърде жалко, че той не плаче. Никога."е как няма да се вмъкне като не спират за него да говорят и да го слагат в разни класации хахаххаха човека сигурно нищо не може да направи без да бъде забелязан и след това коментиран....рисковете на славата!