октомври 12, 2010

СПОРЕД ДОН ЖУАН, ЖИВОТЪТ СЕ ОПОЗНАВА НЕ ОТ КНИГИТЕ, А С ЖИВЕЕНЕ

Театрален сезон 2010-2011 се очертава като доста атрактивен – празничен и предизвикателен, за любителите на шестото изкуство. След провокативното начало с постановката на Мариус Куркински - „Балкански синдром” (Станислав Стратиев) по случай двадесетата годишнина на „Зад канала”, театър „Българска армия” избра да отбележи своите шест десетилетия активна творческа дейност с нестандартен юбилеен афиш от 8 октомври - 13 представления в 13 последователни дни.
Новият директор – Мирослав Пашов (избран по предложение на предходния – Митко Тодоров, настоящ зам. министър на културата), за да подчертае значимото събитие, е заложил на релацията старо - ново още в самото начало. Премиерният спектакъл е под режисурата на Ивайло Христов, по текст на украинския драматург Анатолий Крим, а заглавието е преведено като „Завещанието на целомъдрения женкар”. Това е един древен мит в нов прочит, където легендарният Дон Жуан се играе от друга легенда – Васил Михайлов. Така своевременно на сцената си партнират най-опитният и най-младият (Леонид Йовчев) актьор на Армията. Самият Васил Михайлов изказа несъгласието си с номинацията на героя му като „женкар”, защото това е определение, отдавна придобило лоша „гражданственост” у нас за мъж, който обича жените. Все пак Дон Жуан прелъстява, не склонява към прелюбодейство.
Признавам си, че като философ съм възмутена от този сорт анализи, които смело обобщиха как „от греховната изповед на зрелия Жуан ще разберем, че той не е способен да прави секс”. Ама защо се спряхте, да бяхте казали направо, че е импотентен! Хей, това да не ви е Маркиз Дьо Сад?! Явлението донжуанизъм има и винаги е имало съвсем друго измерение – естетическо проявление на любовта между двата пола. Именно заради такива хора, които я отъждествяват с познаването на мъжа и жената в библейски смисъл, се налага „скопяването” на Дон Жуан, та белким направят разликата.
Предварително се извинявам за предстоящото отклонение, но искрено се надявам, че то ще е от полза за правилния подход на зрителите към спектакъла. Ако любовта се приема за изначално заложен принцип на женското съществуване, то естетическата й същност, нейното художествено начало е въплътено в мъжа, тип – прелъстител. Да обича една жена е малко, да обича всички е повърхностно, но приютил в душата си всички стихии на любовта, разпределени сред известен брой жени – това вече е върховната му наслада, защото е пожелал цялата женственост и я е извисил до красота. Тази умерена множественост слага естетически отпечатък върху обичта на Дон Жуан, който независимо от опита си в любовните признания, не се осланя на инерцията. Така всяка следваща жена в живота му е едновременно и „поредната”, и изцяло различното предизвикателство пред собственото му мъжество.
Ако по онова време се е изисквало от жената да се вмести в един универсален мисловен и поведенчески модел (брак по сметка, покорна съпруга, грижовна майка), то тя запазва своята уникалност по своя темперамент и от прелъстителя се изисква индивидуален подход, за да улови единствения път, който води към отключване на желаните емоции и реакции у нея – да се почувства желана и обичана заради това, което е, да изпита наслада от това, с което природата я е дарила, да полети. Затова тя е не просто бройка, а жена с име и история, оставила диря в сърцето на прелъстителя. Затова всяка жена, познала истинската наслада от обичта чрез Дон Жуан се чувства изоставена, пожелала го единствено и само за себе си и същевременно, дори на смъртния си одър запазва тайната му и твърди, че е баща на децата й като плод на единствената красива, макар и невъзможна любов в живота си. Това е моделът прелъстител на Киркегор, според когото: „Да се „вселиш” в една жена , така че изцяло да я завладееш е изкуство, а да се „изселиш” от нея – шедьовър.”
Накратко сюжетът обхваща сетните часове от живота на Дон Жуан, потърсил единение с Бога. Оказва се обаче, че никой свещеник не се наема с тежката задача да опрости легендарните му грехове. Изключението е един млад монах, който, повярвал в думите на прелъстителя, от изповядващ става изповедник и признава за невъзможната си любов към Анна (Гергана Данданова).
В любовта няма невъзможни неща, особено когато имаш учител, който съветва от проверената позицията на опита. Дон Жуан (Васил Михайлов) в самото начало ще парира страховете на монаха в обреченост с думите, че „животът се опознава не от книгите, а с живеене”, че външният вид на мъжа е важен, но „жени, които гледат само дрехите, са скучни и в леглото” и още как „влюбените могат да летят, но ги мързи”. За Анна, набедена за негова дъщеря, той също има съвет за щастлив живот: „съмнението убива любовта, затова бъди винаги различна, бъди загадка, която мъжът да преоткрива през целия си живот и никога не го питай къде е бил.” Още много житейска мъдрост, премесена с елегантно чувство за хумор, предлага „Завещанието на целомъдрения женкар”.
Свързващото звено между легендарния опит на прелъстителя и разпалващата се нова любов за монаха и Анна е Лепорело – верен слуга и същевременно земен човек с присъщите му слабости и страсти. Ролята е поверена на доказалия вече втори сезон в редиците на Армията актьорски талант на Тигран Торосян. Свеж и непринуден, героят му винаги е насреща в добро и зло, точно както приляга на верен слуга с легендарен господар.
Безспорен ветеран на драмат(ург)ичното поприще с 60 годишен опит в провокиране интереса на зрителите, театър „Българска армия” и този път заслужено печели аплодисментите на театралните фенове и не само... с блестяща актьорска игра, внушителен декор (Владимир Шишков), смели дизайнерски решения на костюмите (Нина Пашова) и въздействаща музика, дело на самия режисьор Ивайло Христов. Лично драматургът Анатоли Крим уважи с присъствие премиерата на „Завещанието на целомъдрения женкар” и възхитен от видяното, категорично заяви: „Вие сте най-добрите, които играят моята пиеса. Всичко възможно ще направя, за да гостува тази постановка в Украйна”.

P. S. А, пропуснах да спомена името на монаха – Джакомо,... Джакомо Казанова...  

4 коментара:

Анонимен каза...

Разбирам -упрек че е имало смях на първо четене.Винаги се получава докато се насложат репликите и свикнем с тях.Обичам дрехи- това е също от 10 год -от майка ми.Вадя предишни, които са ми по мярка.Предала съм-кого-човека си?не мисля-нищо лошо не съм направила срещу него.Ако с нещо съм предизвикала съмнение или негодувание-моля, мога да се извиня , да помоля да ми бъде простено.Уверявам не правя нищо за да дразня или предизвиквам негативни емоции.Абсолютно честно и нормално човешко поведение.А смях тепърва ще има, защото сега търсят разни похвати за да разчупят ролите.Стой и чакай да се види всичко, само дето не знам как ще спем смеха.Тези двамата са любители на смешките.Ако нма си правят сами и пак се хилят.Хайде, няма причина за тревога-малко повече вяра...

Arllina каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Arllina каза...

Перефразирав за втори път думите си с надеждата, че така съм по-ясна. Чета коментара Ви, чета словоблудствата си, така 3 пъти... и пак не мога да разбера кого с какво засегнах. Точно изпълнена с много вяра и отчитайки факта, че гледам предпремиерата, не бих си и помислила за негативни реплики относно актьорската игра (не че и имаше повод да си ги помисля).
P. S. От споменатия смях на "първо четене" за момент си помислих, че евентуално коментарът се отнася за "Карнавал" на Камен Донев, където критиката ми отново не е нито към режисьора, нито към актьорите, а към нас самите - зрителите.

натурална козметика каза...

целият блог е интересен, различни интересни неща са загатнати - стила на писане също е много интересен - харесва ми много - продължавайте с развитието на този блог - продължавайте да ръсъждавате на интересени теми - да публикувате и да споделяте тук с всички нас - много поздрави и до скоро - в очакване на нови неща